Пробиотиците – добрите бактерии на българското кисело мляко

Статията е предоставена от фирмата-производител Дафлорн МЛМ5 ООД 

 

Исторически данни. Начало на пробиотиците

Исторически данни за използване от човека на ферментирало мляко се откриват в различни древни ръкописи, в Библията и в други свещени книги. Намерени са глинени рисунки от Шумерската цивилизация, изобразяващи доене на мляко, съдове за съхраняването му и за производство на млечни продукти. Писмени данни за производството на млечни продукти от народите, обитаващи Хималаите, Памир и други райони на Азия, датират от 800 - 300 г. пр.н.е. В биографията на римския император Elogabalum (218 - 222 г. от н.е.) са описани два вида ферментирали млечни продукти – “Opus Lactorum” и “Oxygala”, използвани в древния Рим.

Появата и използването на ферментирало кисело мляко (пробиотик) е случайно откритие на съществуващата природна ферментация. Постепенно хората са се научили да предизвикват по изкуствен начин естествената ферментация и да управляват процесите. Съществуват различни видове кисело мляко и ферментационни млечни продукти – сирене, кашкавал, ферментирали колбаси и т.н. В края на ХІХ и началото на ХХ век носителят на Нобеловата награда – руският учен И. Мечников (1845 - 1916), при пътешествието си в България открива, че българите консумират ежедневно кисело мляко, съдържащо специфична българска бактерия. Той лансира идеята, че дългият и здравословен живот на българите е резултат от ежедневната консумация на българско кисело мляко. Според И.Мечников съдържащият се в българското кисело мляко бацил на ферментацията (откритият през 1905 г. от българския лекар д-р С. Григоров - Lactobacillus Bulgaricus) въздейства благотворно върху микробната флора на дебелото черво, като намалява токсичната микробна дейност. Исторически проучвания показват, че млечната ферментация и млечнокиселите продукти като хранителни добавки са били познати по българските земи хиляди години преди откритието на И. Мечников.

 

Книгите на И. Мечников – „Этюды о природе человека“ (1903) и „Этюды оптимизма“ (1907) издадени от института „Луи Пастьор“ в Париж поставят на строго научна основа хранителните, диетичните и лечебните свойства на българското кисело мляко. В тези книги И. Мечников разглежда въпросите за остаряването на човека. Той приема, че белтъчните вещества загниват в дебелите черва на човека като се получават токсични амини. Те се абсорбират от организма и довеждат до промени както на артериалните стени, така и на останалия организъм. И. Мечников смята, че вредното въздействие на гнилостните микроорганизми може да се премахне чрез постоянно заселване на лактобацили в червата и препоръчва българското кисело мляко. Според него българското кисело мляко не само спира гнилостните процеси в червата, но съдържа и други вещества с благоприятни за човека ефекти. Той смята, че "Нашата старост е болест, която трябва да се лекува като всяка друга".

Научните изследвания на руския учен И. Мечников, че старостта е болест и трябва да се лекува като всяка друга болест, се потвърждават от друг носител на Нобеловата награда – американския учен д-р Алексис Каръл от института “Рокфелер” в Ню Йорк. Той доказва, че живата плът може да бъде безсмъртна. През 1912г. д-р А. Каръл в експеримента си със сърдечен мускул на пилешки ембрион му осигурил две основни неща за живота – белтъчини и правилно дрениране на тъканите. По този начин той успял да поддържа сърдечния мускул на ембриона жив в продължение на 35 години. В края на експеримента през 1947г. сърдечният мускул е живял вече много по-продължително отколкото е животът на пилето – равностойност на стотици години човешки живот. По време на експеримента ембрионалната сърдечна тъкан е удвоявала размерите си на всеки 48 часа. Всекидневно са се изрязвали част от нея, за да се запази в размерите, осигуряващи храненето и дренирането. Експериментът на д-р Каръл показва, че ако на тялото се осигури правилно хранене, а отровите и отпадъците се отстраняват по подходящ начин животът може да продължи неопределено време.

Високата оценка на И. Мечников на киселото мляко способства за бързото му разпространение из цяла Европа и в целия свят.Поставя се основата и на многобройни изследвания на хранителните качества и биологичните ефекти на киселото мляко. Така И. Мечников става основател на хипотезата на възникналата 100 години по-късно концепция   за пробиотиците, или храните на дълголетието, както ги нарича той.

Какво представляват пробиотиците? Здравната полза от тях и механизъм на действие

Редица заболявания – като остро възпаление на стомаха, гастроинтестинални инфекции, запек, болест на Кроун, улцерозен колит, хранителни алергии, рак и много други болести, започват поради възникнал по различни причини дисбаланс на вътрешната микробна флора на човека и свързаната с нея имунобиологична реактивност. Конкретно за разпространяване на раковите заболявания на храносмилателната система се знае, че съществено влияние оказва засилената през последните десетилетия консумация на животински мазнини, белтъчини и рафинирани захари. Постъпили в храносмилателния тракт в повишено количество, те дават възможност на чревната микробна флора (анаеробни клостридии, еубактерии и др.) да образува от тях ендогенни канцерогени.Рафинираните захари също допринасят, като се подлагат на гнилостна ферментация в дебелото черво и участват в ендогенната биосинтеза на канцерогените (Фигура №1)

Стотици микробни видове живеят в съжителство с хората – по кожата, в устната кухина, стомаха, червата, в пикочно-половите пътища и т.н. Изчислява се, че бактерийните популации достигат до 100 000 000 000 000 в човешкото тяло – число, превишаващо 10 пъти броя на всички човешки клетки. Някои от тях са патогенни микроби или микроорганизми, причиняващи болести – стафилококи, клипсиела, протеус и др. Друга част от микробните видове са условно патогенните микроорганизми. Те при нормални защитни сили не увреждат организма, но при нарушаване на имунната система се превръщат в болестотворни микроби. Третият вид бактерии са „добрите“ или оздравяващите за човека и животните бактерии. Най-важното място за здравето на човека сред тях заемат млечнокиселите бактерии и вероятно и бифидобактериите. Различните видове бактерии – болестотворни, условно болестотворни и оздравяващи образуват вътрешната микробна флора на човека и животните. От превеса в тази вътрешна микробна екосистема в полза на оздравяващите (добрите) бактерии зависи имунния отговор и  защитата срещу болестотворните микроорганизми, т.е. здравето на човека.

Млечнокиселите бактерии и бифидобактериите представляват основния дял от полезната микробна флора и имат основно значение в регулирането на храносмилателните процеси и за цялата жизнена дейност на човека – те са пробиотици - хранителни добавки. Повечето учени дефинират пробиотиците като "живи микробни хранителни добавки, които влияят полезно и благотворно на човека, подобрявайки и оздравявайки вътрешния микробен баланс". Въздействието на пробиотичните бактерии е изключително трудно да се обясни само чрез сега известните научни данни и наблюдения, вземайки под внимание наличието на милиарди бактерии в бактериалната екосистема на човека. Независимо от това, тяхното влияние върху човешката физиология е огромно и продължава да бъде обект на все повече наблюдения и нови научни факти. Все по-голямо научно и практическо внимание се отделя на тази „невидима“ екосистема, която определя състоянието на болест и здраве при хората и при останалите живи системи.

Според известните изследователи на проблема G. W. Tannock и W. H. Holzapfel, пробиотичните бактерии оказват въздействие върху организма, като директно се колонизират върху интестиналната мукоза на червата и започват да произвеждат жизнено важни ензими и клетъчни биопродукти. Проучванията показват, че тази колонизация продължава до 10-15 дни и след това те се отмиват по естествен начин. G. W. Tannock обобщава търсените здравословни ефекти на пробиотиците в 11 различни направления (таблица №1).

ТАБЛИЦА №1

1. Антитуморен ефект на дебелото черво

Антимутагенна активност; Променя про-канцерогенната активност на колонизираните микроби; Стимулира имунната функция; Влияе на концентрацията на жлъчни соли

2. Свръхрастеж в тънките черва

Лактобацилите влияят на активността на свръхрастежа, като намаляват токсичните метаболити и антибактериалните характеристики;

3. Сърдечни заболявания

Асимилация на холестерол от бактериалните клетки; Антиокислителен ефект; Променя хидролазната ензимна активност

4. Антихипертензивен ефект

Бактериалните пептидази действат върху млечния протеин-резултат от антихипертензивни трипептиди; компоненти на клетъчната стена действат като АСЕ инхибитори

5. Урогенитални инфекции

Адхезия към уринарния и вагинален тракт; Инхибира Н202 продукция; Възстановява нормалната микробна флора

6. Инфекции причинени от Helicobacter pylori

Конкурентна колонизация

7. Алергии

Предпазва от транслокация на антигени в кръвния поток

8. Модулиране на имунната система

Спомагателен ефект при антиген-специфичен имунен отговор; Регулираща/повишаваща Th1/Th2 клетки; Продукция на цитокинин

9. Устойчивост към вътрешни патогени

Спомагателен ефект, продукция на антителата; системен имунен ефект; устойчивост към колонизации; създава неподходящи условия за патогените (pH, бактериоцини)

10. Чернодробна енцефалопатия

Инхибира уреазо-продуцираща флора

11. Помагат при смилане на лактозата

Бактериалната лактаза действа на лактозата на тънките черва

Редица други проучвания показват, че освен посочените в Таблица №1 ефекти, пробиотиците произвеждат и редица ферменти: protease, amylase, lipase, cellulase и т.н., витамините В1, В2, В6, В12 и други. Те синтезират също аминокиселини, включително и такива, които човешкият организъм не може сам да произведе. Засилват още усвояването от организма на електролити и микроелементи. Досега не са установени контраиндикации за използването им. Не са установени странични и токсични ефекти.

Млечнокисели бактерии - основата на пробиотиците като хранителни добавки

Названието „млечнокисели бактерии“ е поставено за удобство и няма научен произход. Те са грам-положителни бактерии, развиват се добре в среда с въглехидрати, произвеждат основно млечна киселина (50%). Те присъстват в много ферментационни продукти и са част от нашето ежедневие.

Съгласно съвременните изследвания млечнокиселите бактерии се класифицират в 15 семейства. Основната им форма е сферична, като само Lactobacillus и Carnobacterium са пръчковидни. Най-голямото семейство от 15­те вида млечнокисели бактерии са лактобацилите. Те са и най-широко използвани и най-добре проучени. Имат доказан благоприятен ефект върху здравето на човека, лесно се култивират, не са патогенни и имат стабилна популация. Млечнокиселите бактерии имат способността да съжителстват с различни микроорганизми. Характерно за тях е, че температурата, при която се развиват, е близка до температурата на човека. Лактобацилите са изключително широко разпространени в света. Те са силно устойчиви и много от тях се използват при производството на различни млечни продукти.

Наред с лактобацилите особено място заемат бифидобактериите. Те са чревни бактерии, като освен при човека могат да бъдат открити и при маймуните и свинете. При малките деца и младите животни тяхното количество в червата е голямо като с напредване на възрастта намалява. Първоначално те са били смятани за лактобацили. В последствие било установено, че те произвеждат голямо количество оцетна киселина като последната не се произвежда при млечнокиселите бактерии. Тези и някои други различия не ги вписват в понятието млечнокисели бактерии и днес те се разглеждат като отделно семейство. Познати са 24 вида бифидобактерии като от тях по-важни са B. bitidum, B. breve, B. intantis и др. Значението на бифидобактериите не е напълно ясно. В много случаи те имат определени благоприятни ефекти върху здравето на човека, но причината за тези ефекти и защо намаляват и дори изчезват с възрастта не е изяснено. Установено е, че при стресови състояния на човека те също изчезват от организма. Това налага засилени научни проучвания и внимателен подход към тяхното използване. 

Стотици микробни видове живеят в съжителство с хората – по кожата, в устната кухина, стомаха, червата, в пикочно-половите пътища и т.н. Изчислява се, че бактерийните популации достигат до 100 000 000 000 000 в човешкото тяло – число, превишаващо 10 пъти броя на всички човешки клетки. Някои от тях са патогенни микроби или микроорганизми, причиняващи болести – стафилококи, клипсиела, протеус и др. Друга част от микробните видове са условно патогенните микроорганизми. Те при нормални защитни сили не увреждат организма, но при нарушаване на имунната система се превръщат в болестотворни микроби. Третият вид бактерии са „добрите“ или оздравяващите за човека и животните бактерии. Най-важното място за здравето на човека сред тях заемат млечнокиселите бактерии и вероятно и бифидобактериите. Различните видове бактерии – болестотворни, условно болестотворни и оздравяващи образуват вътрешната микробна флора на човека и животните. От превеса в тази вътрешна микробна екосистема в полза на оздравяващите (добрите) бактерии зависи имунния отговор и  защитата срещу болестотворните микроорганизми, т.е. здравето на човека.

Млечнокиселите бактерии и бифидобактериите представляват основния дял от полезната микробна флора и имат основно значение в регулирането на храносмилателните процеси и за цялата жизнена дейност на човека – те са пробиотици - хранителни добавки. Повечето учени дефинират пробиотиците като "живи микробни хранителни добавки, които влияят полезно и благотворно на човека, подобрявайки и оздравявайки вътрешния микробен баланс". Въздействието на пробиотичните бактерии е изключително трудно да се обясни само чрез сега известните научни данни и наблюдения, вземайки под внимание наличието на милиарди бактерии в бактериалната екосистема на човека. Независимо от това, тяхното влияние върху човешката физиология е огромно и продължава да бъде обект на все повече наблюдения и нови научни факти. Все по-голямо научно и практическо внимание се отделя на тази „невидима“ екосистема, която определя състоянието на болест и здраве при хората и при останалите живи системи.

Според известните изследователи на проблема G. W. Tannock и W. H. Holzapfel, пробиотичните бактерии оказват въздействие върху организма, като директно се колонизират върху интестиналната мукоза на червата и започват да произвеждат жизнено важни ензими и клетъчни биопродукти. Проучванията показват, че тази колонизация продължава до 10-15 дни и след това те се отмиват по естествен начин. G. W. Tannock обобщава търсените здравословни ефекти на пробиотиците в 11 различни направления (таблица №1).

ТАБЛИЦА №1

1. Антитуморен ефект на дебелото черво

Антимутагенна активност; Променя про-канцерогенната активност на колонизираните микроби; Стимулира имунната функция; Влияе на концентрацията на жлъчни соли

2. Свръхрастеж в тънките черва

Лактобацилите влияят на активността на свръхрастежа, като намаляват токсичните метаболити и антибактериалните характеристики;

3. Сърдечни заболявания

Асимилация на холестерол от бактериалните клетки; Антиокислителен ефект; Променя хидролазната ензимна активност

4. Антихипертензивен ефект

Бактериалните пептидази действат върху млечния протеин-резултат от антихипертензивни трипептиди; компоненти на клетъчната стена действат като АСЕ инхибитори

5. Урогенитални инфекции

Адхезия към уринарния и вагинален тракт; Инхибира Н202 продукция; Възстановява нормалната микробна флора

6. Инфекции причинени от Helicobacter pylori

Конкурентна колонизация

7. Алергии

Предпазва от транслокация на антигени в кръвния поток

8. Модулиране на имунната система

Спомагателен ефект при антиген-специфичен имунен отговор; Регулираща/повишаваща Th1/Th2 клетки; Продукция на цитокинин

9. Устойчивост към вътрешни патогени

Спомагателен ефект, продукция на антителата; системен имунен ефект; устойчивост към колонизации; създава неподходящи условия за патогените (pH, бактериоцини)

10. Чернодробна енцефалопатия

Инхибира уреазо-продуцираща флора

11. Помагат при смилане на лактозата

Бактериалната лактаза действа на лактозата на тънките черва

Редица други проучвания показват, че освен посочените в Таблица №1 ефекти, пробиотиците произвеждат и редица ферменти: protease, amylase, lipase, cellulase и т.н., витамините В1, В2, В6, В12 и други. Те синтезират също аминокиселини, включително и такива, които човешкият организъм не може сам да произведе. Засилват още усвояването от организма на електролити и микроелементи. Досега не са установени контраиндикации за използването им. Не са установени странични и токсични ефекти.

Млечнокисели бактерии - основата на пробиотиците като хранителни добавки

Названието „млечнокисели бактерии“ е поставено за удобство и няма научен произход. Те са грам-положителни бактерии, развиват се добре в среда с въглехидрати, произвеждат основно млечна киселина (50%). Те присъстват в много ферментационни продукти и са част от нашето ежедневие.

Съгласно съвременните изследвания млечнокиселите бактерии се класифицират в 15 семейства. Основната им форма е сферична, като само Lactobacillus и Carnobacterium са пръчковидни. Най-голямото семейство от 15­те вида млечнокисели бактерии са лактобацилите. Те са и най-широко използвани и най-добре проучени. Имат доказан благоприятен ефект върху здравето на човека, лесно се култивират, не са патогенни и имат стабилна популация. Млечнокиселите бактерии имат способността да съжителстват с различни микроорганизми. Характерно за тях е, че температурата, при която се развиват, е близка до температурата на човека. Лактобацилите са изключително широко разпространени в света. Те са силно устойчиви и много от тях се използват при производството на различни млечни продукти.

Наред с лактобацилите особено място заемат бифидобактериите. Те са чревни бактерии, като освен при човека могат да бъдат открити и при маймуните и свинете. При малките деца и младите животни тяхното количество в червата е голямо като с напредване на възрастта намалява. Първоначално те са били смятани за лактобацили. В последствие било установено, че те произвеждат голямо количество оцетна киселина като последната не се произвежда при млечнокиселите бактерии. Тези и някои други различия не ги вписват в понятието млечнокисели бактерии и днес те се разглеждат като отделно семейство. Познати са 24 вида бифидобактерии като от тях по-важни са B. bitidum, B. breve, B. intantis и др. Значението на бифидобактериите не е напълно ясно. В много случаи те имат определени благоприятни ефекти върху здравето на човека, но причината за тези ефекти и защо намаляват и дори изчезват с възрастта не е изяснено. Установено е, че при стресови състояния на човека те също изчезват от организма. Това налага засилени научни проучвания и внимателен подход към тяхното използване. 

Ефективност на млечнокиселите бактерии и млечнокиселите храни

Повишеният интерес към млечнокиселите бактерии, млечнокиселите, млечни храни и пробиотици и въобще хранителни добавки в световен мащаб доведе до нарастването на продажбите на тези продукти във всички развити страни. Полезните им ефекти върху здравето, профилактичният ефект при различни заболявания и по-бързото оздравяване при боледуване ги прави неотменна част от начина на хранене и живот при съвременния човек. Все повече те намират приложение в животновъдството, пчеларството и др., измествайки антибиотиците и останалите химически средства – таблица №2.


ТАБЛИЦА №2 - Ефективност на млечнокиселите продукти и пробиотични бактерии

 

Хранителна стойност

  • Увеличават усвояването от организма на протеини, мазнини, P, Ca, Fe
  • Повишава се стабилността на витамини В1, В2, В12
  • Стимулира се отделянето на храносмилателни сокове
  • Стимулира се растежа

Здравословен ефект

  • Регулират се функциите на стомашно-чревния тракт
  • Увеличават се съпротивителните сили на организма срещу заразни болести
  • Облекчава се непоносимостта към млечната захар
  • Намалява се количеството холестерол в кръвта
  • Понижава се амоняка в кръвта
  • Потискат развитието на вредни организми в стомашно-чревния тракт
  • Притежават антитуморен ефект
  • Увеличават продължителността на живот

От изнесените данни е видно, че ефективността на млечнокиселите продукти и пробиотични бактерии трябва да се разглежда в две направления – като хранителни добавки, съдържащи вещества с определена хранителна стойност и като вещества, имащи здравословен ефект. Посочените здравословни ефекти практически оказват влияние върху цялото здраве на човека и определят както текущото му състояние, така и продължителността на живот. Едва ли има други продукти и пробиотични бактерии, които така цялостно да влияят върху човешкия организъм.

 

 

 

 

 

 

 

 

Вие сте тук:Начало Зелена алтернатива Пробиотиците – добрите бактерии на българското кисело мляко