Как Бодливата круша завладя Австралия

             Opuntia Ficus – кактусът любимец на Природата               

 

31-ви май 1937 година, Австралия. На поредното заседание на Комисията за борба с Бодливата круша (Opuntia Ficus ) нейният председател взема думата и поздравява колегите си с победата. Комисията декларира, че това е краят. Краят на една война на живот и смърт, продължила почти 150 години (1789-1937).

Преди да продължим разказа, нека ви представим основния герой в него- Opuntia Fiсus, наричана още Бодлива круша. Tова е растение от семейство кактусови, изключително жизнеустойчиво и способно да се разпространява с бързината на стрела по различни местообитания. Тази му способност се дължи на бодлите върху листата, които след като изсъхнат, вятърът разнася на големи разстояния заедно със спорите в тях. Тъй като растението е непретенциозно, то вирее там, където попадне дори и едно семенце, пък ако ще това да е и скала. Родината на Opuntia е Южна Америка, но е разпространено също в Централна Америка и Индия. Населението по тези земи го използва по множество начини: от листата на кактуса се приготвят разнообразни ястия, а от ароматния му, вкусен плод се правят сокове, конфитюри, желета и даже бира. От векове служи и като ефикасно средство за лечение на възпаления, коремни болки, диария, ревматизъм, при чернодробни и сърдечно-съдови заболявания. Кактусът има и друго, чисто практично приложение- тъй като се размножава изключително бързо и нараства на височина до няколко метра, той се използва като защитно средство - представете си няколко метрова ограда от преплетени бодливи кактуси, тудни за разсичане даже с мачете или брадва и абсолютно непроходими! При толкова много ползи, ясно е защо растението е така популярно в родината си, а за Мексико е и национален символ.

А в Австралия Бодливата круша попада през 1787 г., когато един бразилски застраховател-преселник я засял в градината си. В новата си родина той съчетал застраховането с  отглеждането на овце, бизнесът му тръгнал добре и си построил хубава къща, която напълнил с много деца. Само едно липсвало в нея-кактусът, за чиито вкусни плодове честичко си спомнял с носталгия. Така че след едно посещение в родината, бразилецът си го донесъл, засял го недалеч от къщата и за радост на всички кактусът бързо пораснал и започнал да дава плодове. Размножил се, оформили си и ограда от него хората, а съседите останали очаровани-както от зелената ограда, така и от разцъфтелите по нея цветове и вкусния сок на плода. Бразилецът пък изпитал истинска национална гордост, когато другите фермери го помолили да даде семенца, за да си го развъдят и те.           

 Няколко години по-късно Opuntia започнала триумфалното си шествие из Австралия, а след стотина години вече властвала по най-добрите пасища на страната. Кравите и овцете привикнали да засищат глада си с нея, а  листата определено им харесвали на вкус. По същото време настъпил страшен мор сред животните, умирали със стоци, с  хиляди... Ветеринарите започнали трескаво да търсят причината за масовото измиране, но не открили данни за нито едно от познатите до момента заболявания по домашните животни. Фермерите, жертва на невижданато бедствие, първи описват събитията. При аутопсия на умрели животни, хората останали потресени-коремите на кравите и овцете били буквално натъпкани със сплъстени кълба от остри бодли. Станало ясно, че стомасите на преживните не можели да смилат тръните на вкусния кактус, следователно растението трябвало да бъде премахнато от пасищата и ливадите. Но опититите да бъде спрян нашественика, се оказали по-безуспешни и от битката на Дон Кихот с вятърните мелници. Фермерите се видели в чудо. Кактуси, високи по осем метра, плътно преплетени, разпрострени на милиони хектари, напълно били унищожили земеделските земи. През 20 век областта, завладяна от бодливата круша, била около един милион хектара, а някои говорят за два, три и даже за много повече... Австралия загивала, сякаш изчезвала в океана, потопена от зелената кактусова гора. И нищо не помагало-на мястото на едно, отсечено с огромен труд растение, израствали две-три нови. Не помагал нито огънят, нито отровите. Растенията, животните, птиците  масово измирали от тоновете химически вещества, изсипани върху земята, но Бодливата круша най-малко страдала и продължавала да се разпространява надлъж и нашир. Фермерите потърсили съдействие от правителството, то- от най-добрите специалисти, а те- от всички учени мъже по света, до които изпратили писма с молба за помощ. Сформирана била Комисия за борба с Бодливата круша, в чийто състав влизали учени биолози, химици, ветеринари, инженери..  Години наред изпробвали какви ли не средства, за да унищожат растението, но то не само оцелявало, а и с нова сила плъзвало по пасищата. Най-накрая комисията трябвало да си признае, че е безпомощна да се справи с упорития нашественик. Тогава учените мъже решили да изпратят специалисти, които да проучат естествената среда на кактуса и да разберат какво в родината му възпрепятства подобно безконтролно размножаване. Оказало се, че решението е съвсем простичко и за него се е погрижила самата Природа, съвършена в творението си. По листата на Бодливата круша в Мексико били открити малки насекоми, наричани кочинила, паразитиращи по кактуса и по този начин, контролиращи неговото оцеляване и разпространение. В Аржентина пък грижата за това имал „огненият молец“, който изяждал сочните листа с невероятна и непонятна за миниатюрните му размери бързина. Така през 1925 година в Австралия били пренесени аржентинският кактусов огнен молец (Cactoblastis cactorum) и мексиканската кочинила (Dactylopius cocoos). В началото популацията им била увеличавана в лабораторни условия, а година по-късно насекомите били пуснати от самолет над кактусовите гори. Не след  дълго дошла първата радостна вест- по зеления кактусов килим се появили малки плешиви петна! Трябвало обаче да минат още 12 години, за да приключи активната фаза на войната с Бодливата круша и да се постигне желания баланс в разпространението ѝ. Тогава благодарните фермери издигнали паметник на насекомите, които спасили Австралия. Той се намира в долината на река Дарлинг и може да се види и днес.

За нас остава въпросът: Защо ли Природата е създала едно толкова устойчиво в съществуването и разпространението си растение, което да не може да бъде унищожено нито по случаен каприз на човека, нито по друга някаква причина? За храна на животните то явно не става, напротив –убива ги. Какво тогава толкова ценно има в него? Съвременната наука ни насочва към отговора на този въпрос: оказва се, че Opuntia  е безценна за човека, на който може да служи като здравословна храна, като лечебно средство и даже като пречистващ от всякакви замърсявания на водата естествен и безвреден реактив.

В състава на растението беше открит истински коктейл от полезни за здравето на човека съставки: витамини А, С, Е, В1, В6; минерали: калций, магнезий, калий, цинк, потасий, желязо; фибри, целулоза, бета каротин и пектин, а също и 17 аминокиселини, които заедно с другите съставки имат важна антиоксидантна роля и спомагат за елиминиране на токсините в организма, участват във важни процеси на клетъчното изграждане, хранене и регенериране. Днес науката е установила, че бодливата круша нормализира обмяната на веществата в организма, възпрепятства натрупването на мазнини под формата на плаки по кръвоносните съдове, нормализира кръвната захар, подобрява мозъчното кръвообращение. Кактусът съдържа клей, който балансира киселинността в стомаха и успокоява лигавицата му. Стенолите на Opuntia, заедно с полифенолите и гликопротеините, намаляват възпаления и защитават кръвоносните съдове от натрупването на плаки. Богатото съдържание на флавоноиди и други антиоксиданти, които неутрализират свободните радикали, осигурява защита и на черния дроб, намалявайки натовареността му в освобождаването на организма от токсини.

Маслото от бодлива круша намира широко приложение и в съвременната козметика. То има способността да прониква бързо през повърхностния слой на кожата до дермата и да въздейства на молекулярно ниво. Резултатите от използването му са видими още след първото нанасяне. Благодарение на силните си антиоксидантни свойства, маслото от бодлива круша предпазва кожата от състаряване, а богатият му състав осигурява всички биоелементи, нужни за клетъчното хранене и регенерация.

Интересен факт е, че растението е в състояние да пречисти от отровни замърсявания (химични и биологочни) значително количество вода. Научен експеримент установява, че малко количество бодлива круша изчиства до 80 литра вода от отровния за човека арсеник, унищожавайки и бактериите в нея!

Има ли смисъл да продължаваме да търсим отговор на въпроса защо така упорито Природата пази бодливия кактус? Едва ли. След като е решила  въпроса с биологичното равновесие, Тя сякаш се е постарала да го защити от Човека, който все повече се отдалечава от нея и с неразбирането и пренебрегването на естествени дадености върви към собственото си унищожение.

 

Вие сте тук:Начало Зелена алтернатива Как Бодливата круша завладя Австралия